Едуард Шеварднадзе (роден през 1928 г.) е грузински и съветски политик, министър на външните работи на СССР от 1985 до 1990 година. Той е бивш шеф на грузинското КГБ по времето на Брежнев, от 1995 до 2003 г. е президент на Грузия. Публикуваме размислите на Едуард Шеварднадзе, отнасящи се до ролята му като съветски министър на външните работи за падането на Берлинската стена. Внимателният читател няма да пропусне забележката на Шеварднадзе за предложения през 1990 г. политически модел на трансформация - модел на разделянето на комунистическата партия на различни части, от които да бъде създадена многопартийната система в Източна Европа. Интервю на Шеварднадзе пред австрийското списание „Профил”.

Въпрос: Благодарение на Вас Стената в Берлин падна без съветска интервенция и проливане на кръв. Тогава бяхте ли изненадан от мощта на събитията?

Едуард Шеварднадзе: Не, не бях изненадан, когато Берлинската стена падна. Като външен министър на Съветския съюз бях изключително добре информиран, знаех, какво се случва в Германия. За пет години бях посетил 68 страни. Знам, хората обичат да казват: „Джеймс Бейкър и Едуард Шеварднадзе (на снимката) събориха стената.” Истината е, че това го извърши немският народ. Горбачов и аз наблюдавахме от Москва много точно, какво се случва. След това отлетяхме за Германия, за да възпрепятстваме интервенция на съветските войски. Все пак тогава в Германия имаше 500 000 руски войници.

Публикуваме отговорите на въпросите към индийския духовен учител Шри Свами Прабхупада, в които той излага необичайните си виждания за предотвратяване на престъпленията, за истинските цели на цивилизацията, за общата кауза, която може да свърже хората.

Въпрос: Разбрах, че имате идеи, с които можете да помогнете в усилията ни да предотвратим престъпността. Много ми е интересно да ги чуя.

Шри Прабхупада: Разликата между един благочестив човек и един престъпник е тази, че единият е с чисто сърце, а другият е замърсен. Това замърсяване е като болест под формата на необуздана похот и алчност в сърцето на престъпника. Днес хората са в такова болестно състояние и затова престъпността е широко разпространена. Когато те се пречистят от тези замърсяващи неща, престъпността ще изчезне.

Единственият начин трайно да се промени склонността към престъпност е, да се промени сърцето на престъпника. Много престъпници биват арестувани и затваряни безброй пъти. Макар и да знаят, че като извършат кражба, ще отидат в затвора, нечистото им сърце ги подтиква да крадат. Без да пречистите сърцето на престъпника, престъпността няма да спре само чрез прокарване на по-строги закони. И така, нашият метод е да пречистим сърцата. Тогава всички безредици в материалния свят ще бъдат разрешени.

Интересът към изтъкнатите представители на обществото никога не секва. Обикновено големите умове не морализаторстват, не хулят, не раздават щедро съвети и препоръки. Допирът с тяхното виждане за ценностните представи е благодатен извор за смислено общуване. Предлагаме изповед на писателя Емилиян Станев (1907-1979 г.), записана от журналиста Георги Чаталбашев в края на 70-те години, както и негови размисли:

„Ако се опитате да видите света чрез онези понятия и представи, които науката ви дава днес, светът би изглеждал не само необозрим, но и безсмислен... Щастието се състои в това – да побеждаваш злото в себе си. Въпросът е само навреме да го сториш.

Не разбирам как другояче, освен чрез себе си, ще разбереш себеподобните си и как, без да се съдиш, ще съдиш другите.

Смятате ли, че литературата е помогнала с нещо светът да стане по-добър? – Не от желание да зачудвам, а защото все повече се убеждавам – изкуството не по-малко е развращавало човека, отколкото го е издигало.

На 5 май 1818 г. в Трир, Германия, е роден Карл Маркс, философ и журналист, най-влиятелният теоретик на комунизма, създател на научния социализъм. В случая нас ни интересува не идеологията на Карл Маркс, която не споделяме и нейното въздействие върху историческото развитие на човечеството, а някои негови ценностни представи, които са давали импулси в дейността му на мислител и човек. Публикуваме отговорите, които е дал Карл Маркс на анкета, проведена от дъщерите му, както и интересни негови размисли върху обществени проблеми.

„Ще посрещна с радост всяка преценка на научната критика. Колкото се отнася до предразсъдъците на тъй нареченото обществено мнение, на което аз никога не съм правил отстъпки – за мен както винаги важи девизът на великия флорентинец (Данте): Segui il tuo corso, e lascia dir le genti! (Върви по своя път и остави хората да си говорят)

Не можеш да избегнеш съдбата си – с други думи, не можеш да избегнеш неизбежните последици от собствените си действия.

Рабиндранат Тагор (1861-1941г.) е забележителен индийски поет, композитор, художник и общественик. Участва в движението за независимост на Индия, изявява се като реформатор в културната, в образователната и социална област. На западното материално мислене Рабиндранат Тагор противопоставя източната духовна сила. Застъпва се за синтез на положителните елементи от източното и западно мислене. Основното в неговото светоусещане е ценностното разбиране за човека като вечност и преклонението пред истината: „Затворихме вратата, за да не влезе заблудата. Но сега как ще влезе истината?”

Предлагаме спомени на политика и журналист Димо Казасов (Политическият път на Димо Казасов е проблематичен като последователност и устойчивост на позициите; нас ни интересува написаното от него като журналист, макар и неговото политическо дело да хвърля огромна сянка върху написаното) за този гениален човек по време на неговото пребиваване в България през месец ноември 1926 година, като част от европейската обиколка на Тагор в трудните години след Първата световна война. „В тогавашния „Свободен театър” (днешния Музикален театър на ул. „Васил Левски”) се състоя публично събрание с вход и то доста висок. Билетите бяха разграбени и посетителите мъчно можеха да си пробият път сред множеството, блокирало улицата пред театъра. Когато Рабиндранат Тагор се появи на сцената, паянтовият салон на театъра потрепера от бурните и продължителни овации.

Известна е дълголетната дружба, която свързва Иван Шишманов (1862-1928), професор по всеобща литературна и културна история, с народния поет Иван Вазов. Две големи личности, вдъхновявани от един идеал – да помогнат на сънародниците си да завоюват по-високи народностни културни и нравствени ценности. Шишманов е впечатлен от изключителната скромност на човека Вазов, която сякаш изглежда неадекватна в съвременното разбиране за градация на ценностите. Ето какво заявява Иван Вазов до комитета, който трябва да организира тържественото честване на 50-годишнината от неговата книжовна дейност:

„Дълбоко съм покъртен от такава висока чест. Аз обаче се намирам в невъзможност да я приема. Сред бедствията, постигнали отечеството, при всеобщата тъга, която ни измъчва, аз считам, че не е време за шумни чествания. Сички сме скръбни и угнетени сега и всеки опит за ликуване се отзовава болезнено на българската душа. Да даде бог по-светли дни за България и тогава избликът на радостни чувства по ще си има приликата... Аз не желая да празнувам юбилей сега. За мене самата мисъл за него в днешните трагични минути е мъчителна.”

Въпрос: Бихте ли представили с няколко изречения политическата организация, която се появи наскоро в правния мир?

Господин Тонев: „Българска демократична общност” е новосъздадена политическа формация, чието окончателно решение за регистрация е обнародвано в „Държавен вестник” в началото на август 2009 година. Тя се създаде с разбирането, че в основата на политиката са вградени ценности и принципи. За нас е фундаментално разбирането, че съществуват ценности, които не зависят от обществените условия и обстоятелства на политическата конюнктура, както и познанието, че те имат дълбоки духовни корени.

„Българска демократична общност” е израз на желанието за самоорганизиране на личности със сходни ценностни представи, които не са загубили надежда, че нещата зависят и от тяхната ангажираност и активност. Думата, която изразява смисъла и различието на тази нова формация е „общност”.

За моите братя Карл и Бетховен

О, вие, хора, които мислите или казвате, че съм злобен, твърдоглав или мизантроп, колко сте несправедливи към мен. Вие не знаете скритата причина, която ме принуждава да изглеждам такъв във вашите очи. Още от дете сърцето и душата ми са изпълнени с нежното чувство на добротата и винаги съм бил склонен да постигам велики неща. Но помислете само: вече шест години страдам от неизлечимо заболяване, като състоянието ми се влошава поради невежи лекари.

Мамен от година на година с надежди за подобрение, най-накрая бях принуден да се изправя лице в лице срещу перспективата за продължително заболяване /чието излекуване ще продължи години или може би ще се окаже невъзможно/. Въпреки, че по рождение имам пламенен, буен темперамент, склонен дори към светски забавления, аз бях принуден да се изолирам, да живея самотен живота си. Ако на моменти се опитвах да забравя всичко това, о, колко сурово бях въвзвръщан към печалната действителност!

През 60-те години на минали век Съединените щати са все още страна с белези от расизъм. Наистина на 19 ноември 1863 година Ейбрахам Линкълн вече е оповестил, че американската нация се основава върху равенството на всички хора в тяхното достойнство, но действителността за афроамериканците, 100 години по-късно, изглежда съвсем различна.

Мартин Лутер Кинг, баптистки пастор и водач на движението за граждански права, се обръща към сърцата на милиони черни американци в речта си на 28 август 1963 година в столицата Вашингтон. „Имам една мечта” е надслова на тази прочута реч, която той държи от стъпалата пред мемориала на Ейбрахам Линкълн. Повече от 250 000 души участват в похода на протеста до Вашингтон, наречен „марш за работни места и свобода” - демонстрация на мирно гражданското несъгласие. Шествието спира пред мемориала на Линкълн, където Мартин Лутър Кинг изповядва визията си за свобода и справедливост на хората от всички раси и религии.

„Имам една мечта” - една от най-стойностните и увличащи речи в човешката история.

Като част от поредицата „Велики проповеди и речи” предлагаме един образец на древната мъдрост и словесност – Книгата на Еклисиаст. Този шедьовър на мъдростта се приписва на Соломон, но окончателният вариант на текста датира от III век преди новата ера. Книгата на Еклисиаст изразява стремежа за придобиване и прилагане на мъдростта, копнежа за трайно човешко щастие и съмнението във всичко, изразени с посланието: „Суета на суетите – всичко е суета”! Посланието изразява идеята за полъх на вятъра, който отлита безследно и безвъзвратно, за безсмислието, но и за насладата от краткия земен живот:

„Суета на суетите, каза Еклисиаст, суета на суетите – всичко е суета!

Каква полза за човека от всичкия му труд, с който се труди под слънцето? Род прехожда, род дохожда, а земята пребъдва вовеки.

Представяме поредицата „Велики проповеди и речи”, за да покажем силата на думите и онова решително въздействие, което те са оказали върху развитието на човечеството. Това са думите, които са способствали за изграждането на морално–културния порядък, в който живее човешката цивилизация. Това е словото на трайните ценности, обогатили човешкия дух, формирали живота на различните общества през различните епохи от съществуването им. Това са послания, концентриран символ на познанието, съхранено за поколенията  и насочващо благотворния устрем на човешката цивилизация към по-добра уредба.

Това е поредица за силата на думите, за въздействието на словото, изразено от пророци, мислители, писатели, проповедници, учени или политици. Поредицата може да бъде полезно четиво за млади и възрастни, за любопитни и случайно попаднали, за всички, които търсят разнообразните и нелеки отговори за смисъла на универсалните ценности, формирали съществуването ни като хора и общности.

Представяме посланието на френския президент Никола Саркози към българските студенти от книгата на писателя Димо Райков “BG Емигрант в Париж”. Самият автор казва: “Тази реч е нещо страхотно - убеден съм, че тя ще се нареди сред най-доброто, казано някога за България. Но у нас за нея се мълчи.” Ето откъси от тази забележителна реч, изнесена на 4 октомври 2007 година в Софийския университет “Св. Климент Охридски”:

“Госпожи и господа,  вие сте млади българи, вие сте граждани на една истинска държава, на една стара държава, която има своя идентичност и история. Да бъдеш в Европа , не означава да се откажеш от своята държава. Европа се състои от държави със силна идентичност. Да обичаш България и да искаш да си в Европа, това е напълно съвместимо. Никой не трябва да се отказва от своята идентичност, за да се присъедини към Европейския съюз.

Достойнство на човешката личност – Ние вярваме, че всяка личност  е дарена с неотменимо достойнство и е ценна сама по себе  си. Задача на политиката е да защитава човешкото достойнство във всекидневния живот. Споделяме познанието, че достойнството на личността е ненакърнимо, но и че човек е несъвършен и допуска грешки. И че съществува възможност, използвайки свободата си, той да не успее.

Свобода – Границата на свободата на човека се простира до свободата на другите. Но свободата на другите хора е не е само граница, а и предпоставка за свободата на всеки. Държавата дължи на всеки човек пространство, в което той да се развива и което никой не може да му отнеме.

Отговорност – Човек има възможността сам да избира какво да прави, като носи отговорност за своите действия. Свободата на човека е немислима без отговорността. Само свободният човек може да носи отговорност пред съвестта си, да бъде отговорен към останалите хора, към миналите и бъдещи поколения.

Ние, като граждани на Република България, образуваме Инициативен комитет и обявяваме своето решение да учредим политическа партия „Българска демократична общност”.

Като споделяме идеята, че за нас най-важен е човекът и че хората са равни в своите права, а управлението е задължено да ги уважава и закриля, ние провъзгласяваме общите ценности, върху които основаваме своята дейност: достойнство на човешката личност, свобода, отговорност, солидарност, справедливост, различие, толерантност, семейство, родолюбие, традиции.

Основни принципи

От общите ценности, които споделяме, ние извеждаме трайни принципи, чрез които ориентираме своите политически решения:

Върховенство на закона – Ясните правила и равенството на всички пред закона, фундаментът на нашето мислене и политическо поведение.

Свободен пазар и конкуренция, създаващи условия за благоденствие.

Сигурност – Гарантиране на условия за сигурността на отделния човек, на неговия живот и собственост.

Децентрализацията е един от ключовете да решаваме по-добре своите проблеми. Тя предоставя на хората повече възможности да изграждат задоволително живота си.

Баланс в обществото – Обединяването на различните интереси и справедливото им балансиране в духа на общото благо.