Йорг Шьонбом, дълги години член на президиума на Християндемократическия съюз и  бивш министър на вътрешните работи на федерална провинция Бранденбург, в интервю за „Крист & Велт”.

Въпрос: Всъщност едва ли можем да се оплакваме: пенсиите нарастват, безработицата намалява.

Йорг Шьонбом: Ние изразяваме отношение не толкова към материалните неща. Става дума за оценката на общия политически подход: значението на семейството, трябва да си струва да работиш, как изглеждат полагането на грижи в социалната област и самостоятелността? Тези неща трябва да се обсъждат отново. Г-жа Меркел каза: „Новите времена изискват нови подходи.” Но те не изискват нови ценности.

След  9 септември арестуват и Константин Муравиев. Действат като пладнешки разбойници. Да се пита защо и него арестуват, вече е безсмислено. Отвеждат го в дирекцията на милицията до Лъвов мост. Всеки софиянец знае мястото. Зданието на Дирекцията на полицията е строено след деветоюнския преврат (1923 г.). Арестантът е патил и препатил. Той познава нравите в България.

И като го водят в това здание, си мисли за извършваните инквизиции в същото това здание. „Тук се избиваха без съд политически затворници или се избиваха „при опит за бягство”, или пък „изчезваха безследно”. Тук беше бърлогата на черното Павле. Тук можеха да се изтръгват всякакви показания. По-твърдите умираха по време на мъченията, други подлудяваха. Тук чрез разни средства се завербуваха и деградираха жалки човешки същества, които трябваше по всякакъв начин да задоволяват ненаситната стръв на полицията, на която бяха потребни все по-нови и все повече процеси за мними съзаклятия и монтирани конспирации.

Мириам Мекел е на 44 години, преди дванадесет години тя стана известна като най-младият професор в Германия, след което беше държавен министър ( длъжност на парламентарен секретар) във федерална провинция Северен Рейн-Вестфалия. Сега Мириам Мекел ръководи Института за медиен и комуникационен мениджмънт на университета в Санкт Гален, Швейцария.

Въпрос: Г-жо Мекел, Вие изследвате общуването чрез новите медии. Ще използвате ли новия Фейсбук Таймлайн?

Мириам Meкел: Използвам социалните мрежи редовно, за да се информирам. Мои приятели във Фейсбук са много изследователи и експерти, които постват много интересни неща, някои от тях използвам и за лекциите си. Но сигурно няма да кача в мрежата целия си живот от раждането досега, както предвижда Таймлайн!

Защо днес либерализмът е толкова привлекателен за по-голямата част от хората, които определят себе си като наследници (или кандидат-наследници) на Западната политическа традиция? Според Джон Кекеш (на снимката) това е така, защото ХХ век предложи на човечеството редица изпитания, свързани с повече или по-малко грубо потъпкване на индивидуалните права и свободи от страна на политически режими, основани върху идеята за силна държава. А либерализмът във всичките си версии фаворизира индивида и гражданското общество за сметка на държавата.

Та кой довчерашен потърпевш от произвола на тоталитарната власт не би се зарадвал да чуе класическата либерална теза за държавното управление като средство, което трябва да защитава живота, свободата и собствеността на гражданите? Кому не би се харесало да вярва, че представлява автономна морална единица, т.е. личност, свободна да избере самостоятелно дадена разумна концепция за добър живот и да я следва дотам, докъдето не нарушава нечия друга автономия?

Виктор Орбан, роден през 1963 г. в Секешфехервар, е председател на управляващата партия ФИДЕС и министър-председател на Унгария. Под негово ръководство считаната за либерална организация ФИДЕС се превърна във водеща консервативна партия в Унгария. Виктор Орбан е завършил право и е протестант-калвинист по вероизповедание, поддържа добри отношения с всички религиозни общности в Унгария, чието население е преобладаващо католическо. Той е женен за юристката Анико Левай и е баща на пет деца. Публикуваме интервю на Виктор Орбан за вестник „Фракфуртер алгемайне цайтунг”.

Националните трагедии не са прихлупили завинаги хоризонта пред нашия народ. Един ден отново ще настъпи онази епоха на национален възход, в която най-после ще постигнем целите, преследвани в миналото.

Кирил Христов е роден през 1875 в Стара Загора. Учи в Търново, София и Триест. Учителства в Шумен и София. Стихосбирките му от края на ХІХ век, както и по-късното му творчество, го поставят сред най-блестящите български поети. През Балканските и Първата световна войни е военен кореспондент. От 1922 ръководи семинара по български език и литература в Лайпциг, а през 1930-38 г. в Прага. Умира в София на 7 ноември 1944 г.. Статията, която публикуваме със значителни съкращения, е отпечатана в сп. „Родина” през 1939 г.

Текстът на Юрген Хабермас „За конституцията на Европа” е публикуван на 11/11/2011 г. на оригиналния си немски език и едновременно с това на над 18 европейски езика като част от общоевропейската кампания по нахлуването на този текст в публичното пространство. Идеите на книгата, представена на български език от издателска къща КХ – Критика и Хуманизъм, бяха обсъдени при голям интерес на 15 ноември в Гьоте-институт, България. В разговора участваха преводачът на книгата, философът проф. Стилиян Йотов, проф. Евгени Танчев, председател на Конституционния съд, политилогът проф. Антоний Тодоров от Нов български университет, доц. Даниел Смилов, катедра „Политология” на Софийски университет „Св. Климент Охридски” и Антоанета Колева от издателска къща КХ - Критика и Хуманизъм.

Публикуваме откъси от есето „За смисъла на съвременния атеизъм” на Жак Маритен (1882-1973), един от най-големите философи на XX век. Есето „За смисъла на съвременния атеизъм” е прочетено от Жак Маритен в Нотр Дам през 1949 г. в чест на десетата годишнина на сп. The Review of Politics:

„Кой от тези двамата – атеистът и светецът – е по-безкомромисният и решителният, кой от тях удря брадвата по-близко до корените на дървото? Кой осъществява по-завършено и далеч достигащо, по-радикално скъсване?

Нека се опитаме да си представим какво става в душата на светеца в решаващия момент, когато той взима първото си неотменимо решение. Да разгледаме св. Франциск Асизки, когато захвърля одеждата си и се явява така пред своя епископ от любов към бедността; или св. Беноа Лабрийски, когато той решава да се превърне в отблъскващ на вид просяк и да се скита по пътищата. В основата на такова действие има нещо толкова дълбоко в душата, че то едва ли може да бъде изразено и аз бих го нарекъл – един прост отказ.

Андрей Чорбанов е роден на 1 юни 1967 г. в София. Завършва специалност биотехнология - генно и клетъчно инженерство, защитава и докторска дисертация. Работил е в Националния център по заразни и паразитни болести, като гост-изследовател е специализирал в AZU, Утрехт - Холандия, Тайван и Унгария. Научен сътрудник в Института по микробиология „Стефан Ангелов” към Българска академия на науките.

Андрей Чорбанов се занимава и с художествена фотография, участва в различни изложби. Спечелил е няколко фотографски конкурса за черно-бяла и цветна фотография. „Пеперуда” е първата издадена поетична книга на Андрей Чорбанов. Публикуваме стихотворението „Апокалипсис” от втората самостоятелна книга на Андрей Чорбанов „Всичко е любов”.