Представяме ви книгата „Образци на съвременното красноречие”, съставена от доцент д-р Иванка Мавродиева, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски” и ръководител на изследователския екип, подготвил този сборник. Сборникът съдържа калейдоскоп от ораторски изяви по различни поводи, които са част от съвременното красноречие. Книгата „Образци на съвременно красноречие” на доцент д-р Иванка Мавродиева е предназначена за студенти, изучаващи реторика, за преподаватели, за специалисти по бизнес комуникация, PR и медии, както и за всички граждани, които ценят смисъла и обаянието на красивото, съдържателно, въздействащо слово.

Публикуваме една въодушевяваща реч на главния изпълнителен директор на „Apple” („Епъл”) Стив Джобс (роден през 1955 г.) по случай дипломирането на випуск от университета в Станфорд през 2005 г.: „За мен е чест да бъда с вас днес на завършването на вашето образование в един от най-добрите университети в света. Никога не завърших университета. За да бъда честен, това е най- близкото до университетско завършване, до което съм стигал. Днес искам да ви кажа три истории от моя живот. Това е. Нищо особено. Просто три истории.

На 25 юли 1884 година в Копривщица е роден архимандрит Евтимий със светското име Лука Найденов Сапунджиев. Архимандрит Евтимий Сапунджиев е редовен професор в Богословския факултет при Софийския държавен университет, проявява огромна проповедническа дейност, изнася много лекции и беседи. Архимандрит Евтимий е убеден, че моралната деградация и комунизмът представляват най-голямата опасност за българския народ и с несломим дух до края на живота си през 1943 г. води непримирима борба за тяхното отстраняване от обществения живот. Публикуваме неговата беседа „Прогрес и традиция” от сборника „Социално-етически беседи”, съставен от свещеник Георги Гугов:

„Как да характеризираме понятието „народен будител”? Не всеки жертващ се за някоя идея и не всеки обичащ родината се удостоява да бъде в „пантеона” на народните будители, за които българската младеж повтаря: „Техните пътища са и наши пътища”. Не всеки идеалист, макар и умрял за идеята си, се допуска да влезе в този „пантеон”.

Ханс Матиас Кеплингер е професор по емпирични изследвания на комуникацията. Неговото изследователско поле е представянето на скандалите в медиите. Професор Ханс Кеплингер твърди, че много журналисти надценяват себе си и имат собствени властови фантазии. Публикуваме със съкращения интервюто на професор Ханс Кеплингер, дадено пред германското списание „Цицеро”.

Въпрос: Господих Кеплингер, медиите преувеличават ли?

Ханс Кеплингер: Да, те преувеличават извънредно много. Впрочем, на много журналисти липсва разбирането за технологията на политическите проблеми и обусловената от тази проблематика продължителност за вземане на решения.

Публикуваме разговор с италианската актриса Ана Маняни (1908-1973 г.) от книгата с интервюта „Прототипове” на журналистката Ориана Фалачи. Голямата актриса Ана Маняни, икона на неореализма в киното, станала известна с филма „Рим, открит град”, споделя с читателите размислите си за любовта, за своето недоверие към интелектуалците, за важните неща, които придават смисъл на човешкия живот.

Въпрос на Ориана Фалачи: Преди време прочетох едно изречение, което било казано от Вас – „Любовта е нещо, което  ме смущава, което ми досажда. Любовта е като празен омагьосан кръг и най-накрая в ръцете ти не остава нищо...”

Ана Маняни: Трябва да съм го казала в момент на депресия. Любовта сама по себе си, докато трае, никак не ми досажда. Тя дава смелост, сигурност, помага на човека да преодолява дребнавостта. Вярвам в любовта. Само в така наречената голяма любов никога не съм вярвала. Дайте ми пример за голяма любов, действително голяма любов с имена, адреси, не легенди и аз ще повярвам. Виждате ли? Мълчите.

Антонио Таджани (роден през 1953 г.в Рим) е еврокомисар от Италия, който отговаря за промишлените въпроси и предприемачеството на Европейския съюз. Антонио Таджани е юрист, от 1994 до 2008 г. член на Европейския парламент. Той участва в основаването на дясноконсервативната партия Форца Италия. Таджани е бил говорител на министър-председателя Силвио Берлускон, работил е като журналист и редактор на седмичника „Седмицата”. В интервю за вестник „Тагесшпигел” Антонио Таджани говори за поуките от финансовата криза и необходимите реформи за нейното преодоляване.

Въпрос: Господин Таджани, как Европейският съюз ще преодолее кризата?

Антонио Таджани: Няма друго решение за кризата освен икономическият растеж. Малките и средни предприятия са нашият шанс за едно по-добро бъдеще след кризата. Те могат да помогнат в следващите години за създаване на нови работни места и за постигане на по-висок растеж, защото са гъвкави, иновативни и по този начин конкурентоспособни на международно ниво.

Най-трудната част от нашата професия се осъществява вкъщи. В театъра или на концерт човек винаги успява да се справи, по-добре или по-лошо. Достатъчно е да даде най-многото, което може, от себе си и се спасява. Но вкъщи трябва да има упоритостта да се упражнява всеки ден, дори когато гласът му е здрав и се чувства в добра форма.

Няма нито един пример за глас, който, макар и естествено голям, да не е имал нужда да бъде обработен и моделиран. Това е така, защото най-съвършеният инструмент в света трябва да е винаги в състояние да „свири” добре и да отговаря на всичко, което се очаква от него. А за да бъде гласът буден, жив, мек, послушен, има един-единствен начин: всекидневните вокализи. Но не равни, безлични вокализи, правени единствено за да проконтролират интонацията в различните регистри. Трябва точно обратното – оцветени, силни вокализи, дори изразителни.

Анете Шаван (родена през 1955 г.) е министър на образованието и изследванията в правителството на Федерална република Германия и заместник-председател на Християндемократическия съюз. Анете Шаван споделя свои мисли за ранната степен в образователното развитие на децата, за смисъла от тези усилия пред „Райнишер Меркур”.

Въпрос: В каква степен трябва да бъде образовано едно тригодишно дете? Какво трябва да знае и да умее?

Анете Шаван: Нямам каталог за това. Детската градина трябва да засилва децата, да събужда любопитството им, да насърчава двигателното им развитие, да провокира техния интерес към ученето. Ранно училищното обучение не е свързано с учебната програма, а с голямата възприемчивост на децата в тази възраст. При това все по-малко деца порастват заедно с братя и сестри. Днес детската градина често пъти дава опита да играеш с други деца. Това също е част от образованието.

Едуард Шеварднадзе (роден през 1928 г.) е грузински и съветски политик, министър на външните работи на СССР от 1985 до 1990 година. Той е бивш шеф на грузинското КГБ по времето на Брежнев, от 1995 до 2003 г. е президент на Грузия. Публикуваме размислите на Едуард Шеварднадзе, отнасящи се до ролята му като съветски министър на външните работи за падането на Берлинската стена. Внимателният читател няма да пропусне забележката на Шеварднадзе за предложения през 1990 г. политически модел на трансформация - модел на разделянето на комунистическата партия на различни части, от които да бъде създадена многопартийната система в Източна Европа. Интервю на Шеварднадзе пред австрийското списание „Профил”.

Въпрос: Благодарение на Вас Стената в Берлин падна без съветска интервенция и проливане на кръв. Тогава бяхте ли изненадан от мощта на събитията?

Едуард Шеварднадзе: Не, не бях изненадан, когато Берлинската стена падна. Като външен министър на Съветския съюз бях изключително добре информиран, знаех, какво се случва в Германия. За пет години бях посетил 68 страни. Знам, хората обичат да казват: „Джеймс Бейкър и Едуард Шеварднадзе (на снимката) събориха стената.” Истината е, че това го извърши немският народ. Горбачов и аз наблюдавахме от Москва много точно, какво се случва. След това отлетяхме за Германия, за да възпрепятстваме интервенция на съветските войски. Все пак тогава в Германия имаше 500 000 руски войници.

Центърът за анализи и образование ще ви запознае с основните идеи и принципи на древния китайски философ Конфуций. Името на Конфуций е символ на културното единство и духовния живот на Китай.  Великият  философ-моралист и реформатор заема важно място в историята на човешката мисъл – Конфуций е съвременник на Питагор и Хераклит, десетилетия след неговата смърт се появяват Платон и Аристотел.

Конфуций е роден през 551 г. преди Христа. Известно е, че на тригодишна възраст е загубил баща си, проявявал е необикновено послушание към майка си и уважително отношение към по-възрастните. След завършване на образованието си Конфуций постъпва на държавна служба. Той заема дълги години второстепенни длъжности, от които учениците му го съветват да се откаже.

„За нищо на света” - отговорил Конфуций. „Отказът ми би се възприел за проява на гордост. Насочвайки другите по пътя на добродетелите, ние първи трябва да го следваме – само тогава ще имаме последователи!”

Бихте ли се хванали на бас за бъдещето на този човек? Той е 53-годишен. По-голямата част от съзнателния му живот е преминала в неуспешна борба с дългове и  премеждия. Раняване по време на войната го е лишила от лявата му ръка. Заемал е няколко правителствени служби, без да напредне в нито една от тях, и твърде често се е озовавал в затвора. Подтикван от кой знае какви мотиви – скука, надежда за сполука, творчески импулс – той решава да напише книга.

Книгата се оказва такава, че вече стотици години очарова света. Защото някогашният затворник е Сервантес, а книгата се нарича „Дон Кихот”. Нейното съдържание поставя интересен въпрос. Защо някои мъже и жени откриват нова жизненоспособност и творческа енергия у себе си, докато са живи, а други „буренясват” много преди да е настъпил краят на живота им?

Сезар Луис Меноти (1938 г.) е един от най-интелигентните футболни треньори. Той беше начело на аржентинския национален отбор през 1978 г., който спечели световното първенство в своята родина. За Меноти стойността на футбола не се определя само от резултатите, а и от качеството на играта. „Ако ние не можем да предложим на зрителите нещо повече от „победа на всяка цена”, насилие и грубости, стадионите сигурно ще опустеят”. Предлагаме интервю със Сезар Луис Меноти от 80-те г. за футбола като жизнерадостен празник.

Въпрос: Какво е Вашето определение за футболната игра?

Меноти: Футболът трябва да се върне към своя първообраз. Това е жизнерадостен празник, в който хората трябва да участват и който спомага за жизнения им тонус. Играта се основава на вдъхновението, поставено в служба на интелигентността. Само тогава футболът е културен феномен. Иначе този спорт не е нищо друго освен безсмислена допълнителна консумация, която се подклажда от комерсиални типове.

PR-стратегът Клаус Кокс в разговор с вестник „Райнишер Меркур” за ролята на медиите в създаването на политически герои и в тяхното унищожаване. Клаус Кокс е хоноруван професор във висшето професионално училище в Оснабрюк. Той е бил ръководител на отдел „Комуникации” във „Фолксваген”.

Въпрос: Защо журналистите и публиката искат да виждат, как героите падат?

Клаус Кокс: Ние следваме много стари културни образци, те са стари най-малкото колкото Омир. Един от класическите примери е, когато суетността провокира гнева на боговете. Драмите на Шекспир също разказват за издигане и падение. Това се е запечатало толкова силно в съзнанието ни, че дори човек, който не е гледал нито една пиеса от Шекспир, има очакването, че някой, който се издига, отново ще падне. Нека прибавим кън това един друг модел на очакване, който създава булевардната преса – тя целенасочено изгражда личности, за да може по-късно отново да ги ликвидира.

На 30 юни ще се проведе изборът за президент на Федерална република Германия. Кандидатът за федерален президент на управляващата коалиция с канцлер Ангела Меркел, съставена от християндемократи и либерали, е Кристиан Вулф. В момента министър-председател на провинция Долна Саксония, Кристиан Вулф (роден през 1959 г. ), е юрист по образование, католик, във втори брак с Бетина Вулф. Публикуваме със съкращения интервюто на Кристиан Вулф от вестник „Райнишер Меркур”.

Въпрос: Сега сте министър-председател и имате политическа власт. Какво Ви привлича в длъжността на федерален президент?

Кристиан Вулф: Виждам способностите си в това, да окуражавам, да вдъхвам оптимизъм, да мотивирам хората да поемат ангажименти и да извоювам признание за тези ангажименти. Длъжността на федералния президент допуска също така възможността да се придаде морален и етичен облик на едно общество и на неговите представители, натоварени с отговорност. Аз съм човек, който строи мостове, искам да събирам хората, да организирам дебати и диалози – това удовлетворява моя стил, който никога не е водил до поляризация и изолация.

Публикуваме размислите на чешкия писател и драматург Карел Чапек (1890-1938 г.) „Защо не съм комунист” – размисли за нравствената същност на комунизма и за основанията, авторът да не приема неговата мрачност и неговия метод. „Аз не принадлежа на никоя партия и моят спор с комунистите е дело не на убеждение, а на моята собствена съвест”, заявява именитият хуманист Карел Чапек

„Действително, щом сърцето ми е на страната на бедните, за какъв дявол не съм станал още комунист? Именно заради това, че съм на страната на бедните. Видях такава безгранична нужда, че всичко наоколо ми опротивя. Буржоазията, която не може или не иска да помогне, ми е чужда. Но също така чужд ми е и комунизмът, предлагащ вместо помощ знамето на революцията. Целта на комунизма е да властва, а не да спасява; на неговото знаме е изписан лозунгът на властта, а не на помощта. А гладните искат не да властват, а да се наситят.

Филмовият продуцент Оливър Стоун е роден през 1947 г. Като студент той посещава елитния Йейлски университет, но след една година прекъсва следването си и заминава за Виетнам, където като 18-годишен преподава английски език в китайски квартал на Сайгон. След кратка кариера като моряк през 1967 г. той постъпва в армията на САЩ и се връща като войник обратно във Виетнам. След войната следва във Висшето филмово училище в Ню Йорк и работи като режисъор и автор на сценарии. Оливър Стоун се е развеждал два пъти, има три деца и живее в Калифорния. Предлагаме интервю на Оливър Стоун с журналист от сайта „Галоре”.

Въпрос: Когато следвахте в Йейл, Джордж Уокър Буш не беше ли също там?

Оливър Стоун: Да, ние бяхме в един випуск, но не мога да си спомня за него. Имаше много млади хора от неговия тип. Те произхождаха от привилегировани семейства и не поставяха привилегиите си под съмнение. Нямах нищо общо с тях, защото не идвах от богато семейство. Но наистина си спомням съвсем точно Джон Кери (политик от Демократическата партия, кандидат за президент през 2004 г. срещу Джордж Буш) – още по онова време той беше изтъкната фигура, водеща личност. При него си личеше, че един ден ще иска да стане президент. А това, че човек с неговата интелигентност беше победен от такъв сух и брутален дух като Буш е както позор, така и ирония.

Публикуваме отговорите на въпросите към индийския духовен учител Шри Свами Прабхупада, в които той излага необичайните си виждания за предотвратяване на престъпленията, за истинските цели на цивилизацията, за общата кауза, която може да свърже хората. 

Въпрос: Разбрах, че имате идеи, с които можете да помогнете в усилията ни да предотвратим престъпността. Много ми е интересно да ги чуя.

Шри Прабхупада: Разликата между един благочестив човек и един престъпник е тази, че единият е с чисто сърце, а другият е замърсен. Това замърсяване е като болест под формата на необуздана похот и алчност в сърцето на престъпника. Днес хората са в такова болестно състояние и затова престъпността е широко разпространена. Когато те се пречистят от тези замърсяващи неща, престъпността ще изчезне.

Единственият начин трайно да се промени склонността към престъпност е, да се промени сърцето на престъпника. Много престъпници биват арестувани и затваряни безброй пъти. Макар и да знаят, че като извършат кражба, ще отидат в затвора, нечистото им сърце ги подтиква да крадат. Без да пречистите сърцето на престъпника, престъпността няма да спре само чрез прокарване на по-строги закони. И така, нашият метод е да пречистим сърцата. Тогава всички безредици в материалния свят ще бъдат разрешени.

Йоахим Гаук (роден през 1940 г. в Росток) е кандидат за президент на Федерална република Германия, чийто избор ще бъде произведен на 30 юни 2010 година. След оставката на Хорст Кьолер името на Йоахим Гаук се споменаваше като възможен кандидат на управляващата коалиция от християндемократи и либерали. Но нещата се развиха по друг начин и той ще участва в надпреварата за президент като кандидат на социалдемократите и зелените. Публикуваме интервю на пастор Йоахим Гаук, дадено пред вестник „Велт”.

Въпрос: Защо не сте член на никоя партия? Не се ли опасявате, че с Вашето поведение давате храна на популярните настроения на неприязън към партиите?

Йоахим Гаук: За да обоснова това поведение, винаги търсех убежище в думите на полския философ Лешек Колаковски. Някога той размишлявал, дали е ляв либерален консерватор или консервативен либерален левичар. В себе си Колаковски виждал съчетани и трите политически направления и не бил в състояние да вземе решение за едно от трите. По този начин стоят нещата с много хора в Германия, не само с мен. Самият аз не винаги ценях ценността на свободата така, както я ценя днес.

Публикуваме разсъждения за произхода, начина на организиране и същностните принципи на явлението „мафия”, едно често срещано понятие в нашите публични разговори. Всички аналогии, които могат да възникнат при разглеждане на темата „мафия”, свързани с осмислянето на българските преходни реалности, са позволени и очевидни. Какво всъщност означава думата „мафия”. Кога се е породила тя? Обикновени въпроси, на които чуваме различни отговори.

Някои историци намират началото на възникването на братството в „Сицилийската вечеря”. През 1282 г. се стигнало до това събитие, влязло в историята като „Сицилийската вечеря”. Както разказват преданията, омразата срещу новите френски окупатори нараснала неимоверно много. Когато камбаните на църквата подканили в понеделник преди Великден вярващите на Палермо на вечерна служба, един французин подкачил пред вратата на църквата сицилийска девойка, която започнала да вика за помощ. Притеклите се местни граждани убили похитителя. Този случай дал сигнала. Избухнало въстание, с което било отхвърлено чуждото владичество.

На 11 юни 2010 година започва Световното първенство по футбол в Южноафриканската Република. Публикуваме със съкращения размисли на Верена Шойбле и Михаел Венер за връзката между футбола и националната идентичност, за спорта като феномен, който изразява устойчиви обществени нагласи и за футбола като пътеводна звезда на съвременната култура.

Футболните мачове не могат да бъдат отделени от политиката и националната идентичност. Особено в преломни времена на икономически, политически или социални несигурности идентификацията със собствената нация добива все по-голямо значение. Нацията и националната идентичност се превръщат в свързващ механизъм в едно променящо се общество.

Световните първенства създават митове и герои. Най-често привежданият пример в Германия е световното първенство по футбол през 1954 г., което се проведе в Швейцария. Тук финалът на световното първенство спечелиха не просто единадесет футболисти, световните шампиони бяхме „ние”, германците. Световното първенство създаде митове, герои и „места за поклонение”, те станаха съществена част от националното ни самочувствие.

Предлагаме нашумялото интервю на френския философ Андре Глюксман пред германския вестник „Велт” за предизвикателствата пред Европейския съюз, за промяната в отношенията между Франция, Германия и Русия, за мисията на интелектуалците и журналистите.

Въпрос на „Велт онлайн”: В края на 2009 г. Лисабонският договор влезе в сила. В момента открито се спекулира за разпада на еврозоната, дори и на Европейския съюз. Какво се случи?

Андре Глюксман: Кризата на Европа започна по-рано. Моторът на Европа, бракът между Германия и Франция, от дълго време вече не работи, но политиците не искаха да забележат това. Този брак е към края си, тъй като Берлин се сбогува с Париж и се обръща към Москва. Тук са корените на проблема. Във Франция това се нарича завръщане към принципите. Не мисля като някои поляци, че това е връщане към пакта Хитлер-Сталин, а връщане в 19 век.